Рисунка

Рисувам те с душа на лято:
косите вплитам в слънчогледови листа.
От топъл дъжд са слънчево-поляти
очите ти. Зениците - лица
на спомнени усмивки, на огнище.
Дъхът ти - с аромата на кокиче.
Браздите по челото ти разнищвам.
На себе си единствено приличаш!
Не мога да те нарисувам...
Овалът ти е тайнствена пътека,
по която светотатство е да тръгна,
по която милиони смехове отекват.
И от която няма да поискам да се върна.

Песента на цигуларката

Цигуларката осъмна неизпята.
Нищо лично - песните й оскъпяха.
Във време на стагнация, душата
със струя безразличие заляха.

Един щурец танцува под листата.
Сам, истински, със струнени крака.
Нощес попарила го бе сланата
и без да иска просто... пощуря.

Услуга ли е да ми режеш от крилете?
Без тях ще падна в локвите обикновеност.
И само ще мъждукам, без да светя,
и даже теб ще повлека те към забвение.

Защото свързани сме като връзки на обувки
и смисълът ни е да сме по двама.
Недей да режеш от крилете, чуваш ли?
Безкрилен е гласът ми, чуваемост няма...

Муза

Обръщам и другата буза,
(първата послушно посиня).
Знам си аз, че още съм ти муза
и смазвам още твоите крила.
И само дето вече съм и огледало,
по женски прямо, с лупа
и непрашно.
(Новодобитата функционалност
оказа се, понякога е страшна).
И само дето веч не съм ни панацеа
за твоите комплекси и кошмари,
ни лицемерно в егото ти се прицелвам,
за да избегна на езика ти шамара.
Сега съм просто истинска, реална.
Такава ли представяше си музата?
Не, музата не е многострадална.
Затова и...ще обърна бузата.

Съдружници

Обречено отпиваш от палитрата
на моите проблеми и вълнения.
Не бях ли аз онази, хитрата,
която те докарваше до заблуждение...

Която дявола познаваше добре,
макар под маска да се криеше отколе -
макар и дявол, и него срам го бе
лицето да открие...и да се разголи.

Която криеше от теб, че е съдружница
на Дявола и като него е неопрощаваща
и колкото невинна, е и блудница,
за ден добра, години - забраняваща.

Обречено отпиваш от палитрата
на моите проблеми и мечти...
Но аз (излязох пак по-хитрата) -
аз вече знам, че дяволът си ТИ!

Крадец

Аз не исках любов до отричане
не изисквах и клетви до гроб.
Исках само да бъдеш чистилище,
а не принц, ученик или роб.

Аз не исках да бъда награда,
и не исках да бъда мишена.
Греховете извих във ограда,
само тебе допуснах в обреда.

Свещенодействам сега. Във молитви.
Крадец, разкайващ се в изповедалня.
И предразсъдъците ти изпитвам,
и силата.
Ще се пречистя и..ще те открадна.

Изповедта на една любовница

Хвърлям ръкавицата! Ръцете оголяха!
Приемаш ли предизвикателството да поспорим?
Знам, много клевети за мене се изляха.
Ще говоря! А ти ще можеш ли да ме обориш?

Имах връзка с женен мъж - със твоя.
Не съм ни по-красива, нито по-добра.
Заравям томахавката, там, зад завоя,
където някога мъжът ти ме избра.

И мислиш си, че аз съм ти виновна,
затова, че изведнъж му доскуча.
Но мислиш ли, че изобщо съм способна
да омагьосам го? Не правя чудеса!

Както всеки мъж, обвързан или не,
той искаше зачитане и уважение.
А за мъжете флиртът не е забранен.
Така че моето...не беше постижение.

Разбих семейството ти? Как пък не!
Да се беше постарала още малко!
И не като ми падаш тъй на колене
да го оставя. Че това е жалко!

Ако не беше с мене, щеше да е с друга.
Това е истината. Чуваш ли?
Ако е мъж, не ще стои със тебе по принуда.
Изправи се и Жена бъди!

За Мимето

Когато мислиш си, че си на дъното
и чуждите преструвки ти дотягат,
вземи си лист хартия и във тъмното
нов стих ти сътвори, за да избягаш.

Не се страхувай, че достигаш дъното.
Изпей го, то само ще те изтласка.
Сама ако запазиш се във тъмното,
ще оцелееш даже и без маска.

Усмихвай се на дните заблудени
и не изтривай ги от календара!
Щом светофара свети във червено -
приемай го като подарък!

Изгарям!

Изгарям! Насън и наяве.
Изгарям!
Кипвам преструвки обидни.
Хорски нападки отварям.
Изгарям -
за всички е видно!

Не тлея!
Аз своята същност приемам.
Не смея
от себе си мен да отнемам.
Приемам
каквото съм, бях и ще бъда,
Отнемам
ви шанса за съд и присъда!

Понякога (не падам по гръб)

Понякога е тихо. С недомлъвки.
Боичките в душата - оглушели.
Понякога е жадно. И на глътки
изпивам спомени от старост ослепели.
Понякога луната ближе рани
щом я замеря с бесния си поглед.
Понякога измислям си забрани,
но рядко е...и даже и не помня.
Понякога стъклата на балкона
от страх се изпотяват и не дишат.
Понякога сланата сълзи рони.
Но само щом в душата й надничат.
Понякога.

Изгубих се

Изгубих се. Посока кажи или нещо...
Наскоро минавах оттук, но забравям.
Спомням си само, че скърбите тежки
опитвах с лъжи да заравям.
Изгубих се! Вече е късно
да гледам в очите сърцето.
Във моята съвест е мръсно
и сълзите капят в кафето.
Тогава май имаше чувства,
но с ноктите дълги ги стривах.
Кой ще ме чуе, щом блудствах
с най-святото, дето го имах?!
Но вече преваля сумрака.
И плащам цената, и всичко.
На финала съм сляп на играта,
а лента победна не виждам.

Данък

Усмихвай се! И не пред обектива
на хорски погледи-светкавици, които
заснемат всяка дума, казана накриво,
изваждат всяка твоя слабост на открито.

Усмихвай се, със себе си когато
се разбереш без страх и без съмнения.
Усмивката ти ще почувстват безвъзвратно
които плащат данък за общественото мнение.

До утре

Ще останеш ли? Или те чакат...
Направих ти любимото кафе.
Навън е тъмно и примамлив мрака.
Минутите ми с тебе той отне.

Вземи палтото си и егоизма.
До утре може би или не знам...
Докогато развали се механизма
на умението ти да не оставаш сам.

Вземи си ключовете - тъй до скоро,
когато ще извадиш ми с памук душата.
Постой минута! Че нали сме хора,
нищо, че навън те чакат.

За лошите навици

Лошите си навици отгледах.
Но тайно, скришом, в отрицание.
Мишката при котката заведох.
И така обръщах си внимание.

Порязвам се. Със собственото своеволие.
Кръвта потича като портокалов сок.
И раната боли. Посипвам....сол ли е?
Човек за себе си не е добър пророк.

Бягство

Мечтаех те. Като изстрадано летене
на поругана, смачкана от трясъци душа.
А ти отстреля я, отстреля ме и мене.
Във ниското с огризки от небе ще се теша.

Изстрадах те. От въздух те създавах.
И после в пясъчен часовник те зазиждах.
Със времето да не избягаш се надявах,
ревнувах те. Как може да не виждаш?!

Избяга ми. През тайните пролуки
на мойта непокътната неосъзнатост.
Избяга. Засега - наслука!
Ще те настигна! Даже да не чакаш!

Души за продан

Увивна завист, зад кулисите - страдание.
Злоба островърха и загаснало сърце.
Боже, сляп ли беше та скрои това създание?
Човек ли бе? До примитивност! На конвейра!
Без лице!

След спектакъла безсилно
издишам с дъх обременен.
Сякаш ерата е инфантилна!
Сякаш смисъла е оцветен в канцероген!

Отляво чувам мъмрене и злоба -
като разяден цип проскърцващ от неможене.
Отдясно виждам циганска прокоба,
дяволско кълбо и стръв заложена.

Елате! Пазара отвори!Елате! Ехо отговаря...
Продават души на безценица.
Днес. На пазара.

Грипава душа

Изпих си хапчета против грип.
Старателно, все пак съм изпълнителна.
От гласа ми ще се махне този хрип...
Сега си търся хапчетата против мнителност.

От температурата ми термометъра
ще се стопи, живакът ще изсъска.
Не на челото, а под него меря я.
И предусещам как главата ще се пръсне.

Ще легна във леглото със компреси,
ще пия чайове със мед и подчинение.
Но мойта болест "Опитът" зове се
и от нея няма изцеление!

С остатъчния аромат на егоизъм
облъчвам те. Със тебе сме различни.
Планети разминаващи се с непукизъм,
как да бъдем влюбени двулично?

Играехме си на романтика и нежност.
Но лед се пукаше извън играта.
Сценарият написан бе прилежно,
макар актъорите да плащаха цената.

И режисираха ни близки и познати -
комедия, пропита с романтизъм.
Но филмът свърши, случи се обратът -
Бъди щастлив!
Изрекох го. Не е ли героизъм?

А на небето две изгубени планети
ще търсят безутешно спътник близък.
Ще се въртят безкрайно, но не ги жалете -
дали ще сетят се да търсят го наблизо?

Ела!

Ела!
Поливай стръковете вяра.
Изгребвай локвите тъга.
Оцветявай греховете ми във бяло.
Пресуши кошмарите...едва сега!

Ела!
На празните ми думи дай живот.
И спри замръзването на кръвта ми.
Влязла бях във роля на робот...
Ела, предпазния колан сложи...
на мисълта ми.

Еньовден

Нощта пое си въздух и изплака.
Напълниха се дробовете сини.
Акушерът-ден реши да не изчака -
преряза пъпната й връв и ...си замина.

Нощта растеше в звездна пелена
с мисълта една - да оцелее.
А летяха легенди от уста на уста,
че някъде ...друга нощ... се белее.

Нощта, наивно си помисли
сестра близнак че има...Но далеч, уви!
През юни и във вечерите чисти
за нея сълзи рони - падащи звезди.